Категория: Мой стих

Ето го,онова усещане за тежест под бръчките,умората в очите,тъмнината на разочарованието.Съмнението има здрава прегръдка –не тази която си търсил, нито…

Знам къде ми е болката.Знам точно колко е тежестта ѝ ивъобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.Усещам, че не…

Баба ми садеше семена.Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,познала силата и нежността на ръцете ѝ.Садеше семена, усмихната и…

Огледалототрябва да знаеш как да го гледаш.Първо винаги се оглеждаш в предразсъдъците си.След време съзираш себе си.Тогава се поглеждаш с…

Все още е топло, краят на август.Дърветата пеят с песента на цикадите.Каквото прегърнеш – остава във пазвата.Нося в себе си…

Някой ден ще се намерим.Сред оставени бележки,избелели снимки,живи спомени,сънувани мечтания,бъдещи познанстваще видим най-сетне зрънцетоистинаи ще се влюбим в него.Някой ден…

Колко ли време остава?Използвай внимателно!Добре е да се надяваш,но дела са желателни.Предстоят вероятности,интензивни намеси,изненади, обратности –но всичко е временно.Само леко…

Къде да пътувам? В себе си всеки път извървях,а другите не са моя дестинация.Какво ли може да ме изненада,след като…

Случвам ли ти се все още?Сякаш се превръщам в сън,в който всичките въпросиса приспивна песен, звън,произлизащ неизвестнооткъде и как. Но…

Аз мога да ти подсигурямаксимален комфорт и разположение.Само ти обаче решавашдали да бъдеш себе си.Мога да те срещна с враждебност,а…