Категория: Мой стих

Пиедесталите са твърде много.И култовете, и страхът от висшите.Пропадналите аплодирани са с грохот,безименни са носещите кръстове. И прах в очите….

Есента се сбогува със сълзи от дъга. .

Болката заема повече място в него, отколкото щастието. .

Когато си останал без пристанищеи котва нямаш си за хвърляне,една пробойна само те спасяваи с блаженство го очакваш – дъното….

Липсатазаема едно точно определено мястовътре в теб.И расте. Като зародиш.Точно там.Вместо него. .

📷 Neal Grundy Photography Едно докосване,минавайки по улицатаи мислиш, че познал си споменаот времето, когато просто беше.Присъстваше във нечии ръце.Отминали…

Времето –лечител и(ли) убиец?Така ми се искам да знам.Казват – попитай търпението.Е онази сълза, която се виепо циферблата на всяко…

Как се събира душа на парчета?– Тя не се чупи, е винаги цяла.Нито някой ти я отнема,сам се губиш сред…

Уморатаизтрива всяко обяснение,обезсмисля всяко извинениеи си тръгва заедно с брояча на времето.Оставаш по усещане.Само тогава разбираш наистина какво чакаш.Нещатаи хоратасе…

Значението ни идва от момента,от нуждата за нечие присъствие.Дали е вечно или е мимолетно,разказва всичко само едно отсъствие,което се изписва…