Категория: Мой стих

Знам, че болката е ослепително бяла.И белите хора сияят, но тъжно.Вътре са пълни с толкова мрак,също бял. И светлина не…

Познавам този аромат.Когато хилядите капки дъжддокосват жадно земята изсъхнала,нежно и безшумно се сливат с прахта,за да се изгубят,както правят облаците,в…

Как само заслепяват листопадите!Усмихва се дървото вътрешнос всичките си кръгове – свидетелина бавното загниване на цветовете.Кората му единствено набръчканав очакване…

Да счупим часовниците и не виним времетозатова, че се разминаваме.Мигът застива, когато виждаш ме,мисълта е тази, която бяга.Плаши се от…

Чета поезия.Намирам протегната ръкав един свят на обърнати гърбове.Разбирам, че е моята.Обръщам следващата страница. .

Само няколко капки вино по устните,които езикът жадно облизва,за да усети вкуса на онова причастие,отбелязващо тържеството на смъртта.Или капките от…

art Kasia Derwinska Сега съм пълна с празнотата ти.Това дори не е и липса –съзнанието е, че си някъде,където допирът…

Гневът е пълен със въпроси. Без отговор са, а това е ярост. Апатията – невъзможност да намериш във живота смисъл….

От кой момент започваш ти?Самият ти си или само съществуване,поредност от животи или миг,душата ти във който се разплаква.Посоката една…

Зимата ме целуна предварително. Виждам как всичко си отива, още преди да е дошло. Самотата е със симптоми на падащи…