Категория: Мой стих

След теб…ухае на Белина.Отиде си и цветното на спомена.Но пак остана…В бяло ти премина –разяждащо петно от болката. .

Луната бавно, бавно се закръгли.Отстъпи срамежливо тъмнината.Остана скрита само в моите Ъгли,където срещат се грехът и тишината.Воалът на ефирните лъчиположи…

Все се търсим и все се намираме.А в пътя по колко пъти умираме?И ни драска нещо вечно в душата –нечии…

Не съм ти любимка, а аз те обичам.Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.Щом ласки жадувам, получавам…

Не е случайно, тук сложила е пръст съдбата.Не може току тъй да ме четеши да ме прегръщаш – не тялото,…

Щом тихичко надеждата си тръгва,по стъпките ѝ цъфва самота.Безмълвно и грижовно те загръщас покрова си приятелска тъга. Под клепки морни…

Развърза ми ръцете и сърцето,и вкусих тялото си жадно от душа.Съблякох и страха на недоверието,и си потърсих с гол инстинкт…

Когато дойда, трепет не показвай,а прегърни ме, сякаш си ме чакал.И няма нужда, нищичко не казвай –тъй натежал е вече…

Не искам да те зървам, не и ти –лицето ти не бива да го зная.А позвъниш ли – моля те,…

Отдалечаваш се, защо го криеш?Нишката обтяга се до скъсване.В бягството дали ще се изтриеили ще е с ластично завръщане? Дали…