Категория: Мой стих

Приисква ми се да съм капки дъжд,понесени от вятъра към теб –към чакащият в тишината мъж,от чието само име да…

Не искам да измервам времето,то е просто понятие,неуспешно загърбило бреметона нечие възприятие –заключено в спомен, отМинало,залостено по средата,Настояще и Бъдеще…

Стремиш се да спечелиш ти женаи мислиш как ли да я задържиш.А тайната е простичка, една –обича ли те, твоя…

Задавям се понякога със мислите,че думите не стигат ми за тях.Мълчанието не е от липсите,а в мисления грях. Разтеглям времето,…

Мълчаливите са пълни с думи,намиращи се само в междуредието,насищат тишината помежду им,изтривайки брътвежите за времето. Прочиташ ги единствено по жестаи…

Няма ме…Из коридорите се крият моите стъпки.Ще ме познаеш ли, когато влизаш?Учи и изучавай ме – игра на тръпки.Аз в…

Под кожата ми влезе. И си там –с всяка клетка те усещам, живо.Отрова, лек ли си – не знам.Но с…

Хладна утрин,дъх на липа,глътка свежест с минерална вода.Стара улица,къща от спомени,легло и възглавница с обич приготвени.Майчина ласка,топла ръка,тихата радост да…

Ще бъдеш ли за мен прегръдката,в която мога да забравядушата как се свива в ъгълаотричана, намачкана, без вяра? Ще бъдеш…

Прободе ме стрелката на часовника,прониза ме с изтеклото ни време.Не мога аз да властвам над самотника,ако не остави той душата…