Категория: Мой стих

И не стига, не стига!А си празна, почти…Все полагаш усилия,а липса кънти.Отдаваш душата си,обичаш до дъно,в безкрая политашвъв името нечие.Отваряш…

Защо да караш някого да се страхува,че утре може тебе да изгуби?Не е ли същото като да купувашти чувства нечии,…

Инертно е слънцето днес –не пари дори, не напича.И вяло е някак си, свети,а сянка не прави… поличба? Замрял е…

снимка:© Vlad Shutov „Колко жаби си целунала, докато си намерила принца?“ Не целувам вече разни принцове,че жаби все излизаха накрая.Не…

Де да можех да кажа това,че животът ни учи от грешките.Та нали все на своя главаги повтаряме винаги същите. Разумът,…

Намерих си ъгълче, скрито в душата,покрито и носещо стари следи.Изглеждаше някак си много познато –удобно, уютно… тук била съм преди.Сред…

Непознат, объркващ, неизследван –пристигаш, после в миг изчезваш.Завихряш мислите ми в урагани,подмамена съм, искам да те хвана.Открехваш на душата си…

Защо се губим в дребните нещаи важните изпускаме от поглед?От страх ли е, че виждаме едва,че другия обича както може….

Обичай ме,само защото го чувстваш,oбичай ме,само защото съм аз…Обичай мес шепот на изгубени думи,обичай мес порив непринуден,обичай мепрез сълзи и…

Прозорец отворен до теб ме доведе.Случайност ли беше или просто съдба?Поех аз по пътя, дето ти ме поведе.Отворих сърцето си…