Категория: Мой стих

И с любовта, която от хората остава,ще храня Господ,всяка Негова представакак се обича,дарява и дели…Но знам, че не това ще…

Така излизат мислите ми –без разрешение.И кой знае с кои се срещат,а аз – в неведение.Може би точно с твоите…

Открих те преди времев това всекидневно лице.Но продължавам да търсяпак теб и всеки дефект,който така ми приляга,а нуждата в мен…

Нощта…Така дълга тема на разговорне се отказва. .

Има хора с толкова светлина вътре.С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.Но нямат нито един прозорец,за да…

Понякога, гледайки морето,идва онази увереност,че можем да надвием времето.Не просто да го забравим,да изгубим представаили пренебрегнем.А да бъдем извън него.Също…

Когато казват: „Рай“,първо, преди много време,си представях само място.Един безкраен девствен плаж, на чийто пясъксе виждат само моите стъпки.Или гора….

На брега на моретовълнитеи кръвта миси говорят на един и същ език.Казват си неща,дето все остават загубенив превода на другите.Затова…

Накрая може би ще осъзнаеш,че ще ти липсват само тези,които никога си нямал страх,че можеш да загубиш.Тях чувствал си напълно….

Как да обясниш водата на пустинята? Недей!Ще разбере какво е жаждата,а ще остане все неутолима.Ще вземе да намразва себе си,защото…