Категория: Мой стих

Познавам цветоветеи нюансите имкато светлина на живота.Но сънувам в черно-бялокато сянката,която съм. .

дихание моевъв въздуха разтворениморски вълни .

гори слънце по пладне,ясно е сутрин, вечерсъвсем, съвсем естественосухо пропуква земята,устните,сърцетое бездна,в която стремглавополитат прах, пепел,вятърпритварят щори клепачиедин поглед, очибез…

Онези същества, които да говорят знаят,те гледат, а в тебе – въпросителни.Не ги разбираш, няма яснота.А просто обожание или молбанамираш…

тя е на четиринадесет и не искада спи сама в своята стаянито в твоята половина на нашето леглозатова ме избутва…

Знаеш нечие име,но вече не го произнасяш.Не го крещиш, не го шептиш,не го приемаш за някой друг,от някой друг.Никой. Не…

Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,на опитите за превземане със щурм.Да устоявам на бурите и мощните…

Сега не ни разделя друго освен вечността.Точно тя, приела клетвите ни за вярност,обгръща тихо раменете на любовта,но чувствам лоното ѝ…

Стой близо до мен.Толкова близо,че да не забележиш белите коси,които започват да обрамчват лицето ми,но да можеш да видиш младостта…

Страданието изисква самота. Егоистично те затваря в себе си –  нехаеш как развива се света,  но тежестта му цяла е…