Категория: Парченца от Надежда
Някакви мисли по никое време. Моменти на откровение, прозрение, настроение
Всичко е лично
Всичко е лично.Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.И фрази от типа „нищо лично“ или „не го приемай…
Не искам да си казваме нищо
Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.Искам да се гледаме.Да наблюдавам дишането ти, ти моето,…
Срещи
Съдбовните.Тези срещи се осъществяват от двама.И винаги се питам едно:Как може твоя сродна душа да бъде някой, който се страхува…
За да се усмихнеш
Здравей,ти – вечно зает и тичащ по задачи.Как си?Надявам се да има зрънце радост вътре в теб.Погледни в някоя градина…
Кратка история на поезията
Безмълвен.Така остава онзи, който чувства прекалено силно.Който чувства искреността на всяка една дума,усеща свободата в трептенето на изказаното,попива интонацията и…
Поне веднъж
Не ми казвай, че ме обичаш. Не ми го повтаряй.Защото ще ти повярвам.И тогава ще искам много от теб. Много.Ще…
Да изключиш себе си
Не можеш да мислиш и чувстваш избирателно за някого, само на моменти.Особено в любовта.Не можеш да сложиш пауза на вътрешното…
Да бъдеш нужен
Какво е един фар на надеждата без своя пътешественик, когото да окуражава и води към спасението?Просто една угасена лампа на…
За „Голи очи“
Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите…
Един следобед носталгия
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват…
