Един до друг стоиме в полуздрача,
пред огледалото сме аз и ти.
И с погледа четем каквото значим,
защо полага ни се този грим.
Сълза рисуваш, лицето ти гротеска.
Но бликва смях – изпълнил си задачата.
Застинала съм, с красотата блесвам.
Но аз гримирам се, за да не плача…
.
