Прозорец отворен до теб ме доведе.
Случайност ли беше или просто съдба?
Поех аз по пътя, дето ти ме поведе.
Отворих сърцето си и познах любовта.
Щастие, трепети, нежни думи и страст,
радост безкрайна, стая пълна със смях.
Волята моя поднесена на твоята власт,
властна над тебе не исках аз…, дали бях?
Буря спокойна, слънчев ден затъмнен
Изплувах на дъното и останах без дъх,
мятана в крайности; краят тъжен дойде-
котва ти не успя да си, просто си мъж.
Отворен прозорецът все още стои.
Хора разни минават: “Как си?“ -„Аз съм добре“.
И усещам все пламъка как вътре гори
на спокойната буря, летяща към теб.
.
