Гърбът ми е онази част от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна.
Ще е като проглеждане.
Той няма маска, не се крие зад думи.
Просто стои, ням носител на същности.
Гордо изправен, прегърбен или
привел рамене от мъка и глупости.
Мой откровен разказвач по безмълвие,
ме оставя без тайни, прозрачен е.
Път към скритите мисли е, стълбище
към ответа за мен какво значиш.
.
