Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето,
слушам вълните дали отново говорят за теб.
Все още няма издаден речник на мълчанието.
Разпитвам тихомълком вятъра откъде е минал,
с надеждата да усетя отново твоя аромат.
Обонянието отказва да забравя.
И не, не те сънувам.
Защото знам, че си истина.
Сънят е онова място, където всичко има завършек.
А ние сме вечни.
.
