Когато също си

0 Posted by - 10/09/2020 - Друга поезия
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце.
Отминали са сякаш векове –
е само мисъл, цвят и аромат
от стария хербарий на усещането.
Оглеждат се за тебе всички улици
и мислиш, че може би си нужен.
Сега. Когато също си.
Но само вятър.
И някой някъде със сигурност те чака.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...