По циферблата на лицето

0 Posted by - 01/09/2020 - Друга поезия, Любов
Времето –
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие
по циферблата на всяко лице.
Достига бавно ръба на отражението.
След това логично пропада
и се губи.
Все още никой не знае къде.
А аз се чудя,
ако спра да отброявам секундите
и забравя изобщо да смятам
всяка липса, разстояние, трудност,
дали ще се излекувам от теб някога?
Или така ще убия и двамата…
Всичко е безпредметно,
щом няма кой да обича и страда.
Всяко терзание е още в сълзата.
Пропадам.

 

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...