Вълнение

0 Posted by - 31/07/2020 - Любов, Любовна поезия
Едно взето решение –
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите
на миналото.
Непочувствана.
Кой знае дали забравена…
Проклети да са онези мисли,
за теб.
Как умело изплуват.
Вълнението не е мъртво, но дави.
Водите на Лета никак не струват,
не и пак не.
Предавам се.
По-добре да има усещане.
Защо иначе сме се срещали?

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...