Тази дреха, с която ме облече тогава

1 Posted by - 26/02/2020 - Любов, Любовна поезия
Когато отне дъха ми и усетих твоя…
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми.
Завърнали се моменти от времето без съжаления
оживяват за миг и ме изпълват
без да се превръщам в техен затворник.
Затова ги придружавам да отминат с усмивка.
Аз съм винаги в моето сега,
но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.
Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.
И не се съблича.

 

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...