Очакването

0 Posted by - 18/02/2020 - Друга поезия
Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето,
минаващо случайно покрай него,
остава недокоснато. Неверието
тук е безприютно, заедно с егото.
И цялото безсмислие на словото
отишло си е, както чувствата.
Останало сърцето в безтегловност,
пази надеждата. Тя не напуска.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...