Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е – пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш
в доверието синьо. Как боли.
Но ти си там за нея, чуваш
и виждаш всичко. Тя лети.
Обгръща те с мълчание без цвят,
като невинност на дете.
И с вик на смелост, не на страх,
превръща болката в небе.
.
