Парченца

0 Posted by - 31/07/2019 - Друга поезия
Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме.
Далеч от непоносимата тълпа,
чуждите погледи, въпросите им.
Израженията, израженията…
Протяганията към теб,
когато те няма.
Защото те няма.
Всичко е късно, нищо е навреме.
Самотата е глуха приятелка,
затова единствено вярна.
Насаме, насаме, насаме.
Тичай, скрий се, изчезни.
Потъни в тъмнината,
в нея има близост.
Истинска, дълбока, неосъждаща –
колкото да се сринеш
до спокойствие.
Близостта
на свободното отчаяние.
Нея търсиш в хората.
Пътят към себе си.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...