Но сме живи

0 Posted by - 14/06/2019 - Друга поезия

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи
жадно картината пият,
женските устни
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.

Задушница е.

Да прощават мъртвите,
но сме живи.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...