Усещане

0 Posted by - 03/11/2018 - Любов, Любовна поезия
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние
и друга светлина им е излишна,
а мислите за теб не са безумие,
напротив – позволяват ми да дишам…
Тогава точно ти си ми насреща
и трябва да се уча пак да сричам.
Но знам, че мога друго – да усещам.
И чувствам, че ме учиш на обичане.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.