Прозрачно

0 Posted by - 25/10/2018 - Любов, Любовна поезия
Защото
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам.
И двамата забравяме за тръгване.
Оставяш се.
На меките ми устни и
ароматът ми – да се стекат по шията,
а капките,
изгарящо дихание,
са трескаво във търсене на милост.
Кожата –
превръща се в съзнание,
попива с алчна ненаситност
детайлите
за първата си памет
на изпаднали в зависимост.
В това сме истина –
отдадени, прозрачни
и чисти в чувствата си, до сакрално.
Когато от опиянение не знаеш,
дали сме спомен,
сън
или реалност.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.