Незабележимо

0 Posted by - 15/09/2018 - Друга поезия, Любов

Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър
и плавно понесени далеч,
и нагоре, нагоре, нагоре –
в безкрая,
където всяка нощ танцуват
своите нежни мечтания да срещнат отново
слънцето.
И тръпнат в очакване,
блестящи от надежда в невежеството си.

А нежният вятър все още ги милва,
незабележим.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...