Едно море

0 Posted by - 13/09/2018 - Друга поезия
Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.
А в ледената самота,
едно море, от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...