На раздяла

1 Posted by - 20/08/2018 - Друга поезия, Любов
Тишината ми прегърне ли те, е море –
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е – не може да се случи,
дори и с извинение, че закъснява.
На въпреки любов не ще получиш.
Аз тръгвам тихо. Тъй е на раздяла.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...