Родители

0 Posted by - 01/06/2018 - Друга поезия
Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш
как раняват в себичност невинните.
Как прорязва езикът им – длан върху бузата,
отбелязваща на слабите силата.
Как отнемат съня, а после заспиват
доказали своето право безславно.
И питаш безкрайно: в кого е вината?
Но никой не те чува отдавна.
Притиска нощта със тежка завивка
тела без вопли, уморени от викове.
Какво им остава на тези деца?
Смелостта да бъдат един ден родители.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...