Неизменно

0 Posted by - 15/05/2018 - Друга поезия, Любов
Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал,
тъга в отпечатъка пясъчен легнала.
Каквото прибрал си – неизменно умира,
а дълбокото дъно е всъщност пустиня.
Но нямам страх да прегърна бездната в теб.
Аз те обичам, море!

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...