Ще изгрея като слънце

0 Posted by - 28/04/2018 - Някакви мисли по никое време
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцете ти и с целия си багаж се отправям към онази улица, на която най-сетне за някого ще изгрея като слънце.
И слязох от витрината.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...