Твой син

1 Posted by - 19/03/2018 - Друга поезия
Няма лице,
нито видимо отражение –
само спомени
с олющена мазилка,
върху които
не позволява прах да падне.
Вирус върху лабораторно стъкло,
който се разраства
веднъж уловил вината ти
със стръвта на вниманието.
Живее чрез теб.
Пулсира в кръвта ти.
Страхът е винаги анонимен,
но твой син.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...