Твърде късно

0 Posted by - 13/03/2018 - Любов, Любовна поезия
Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм.
Вълни и крясъци
отнесоха ме
заедно с въпросите.
Сега съм отговор
на всичките мълчания.
В прибоя съм
неистов виещ вятър.
Сега изпълвам те,
дори от разстояние.
И твоя съм.
Но само като сянка.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...