„Бедни ми, Йорик“

0 Posted by - 30/01/2018 - Друга поезия
В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед,
паяк усуква
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
„Да бъдеш или да не бъдеш?“

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...