Устните ми
рисуват върху твоите
дълги и лениви неделни следобеди
със забравени чаши,
пренебрегната храна,
чувство за глад
и жажда.
Бели облаци
от разпилени чаршафи
по чистото безкрайно небе на страстта,
цъфтящи рози по гърдите,
вдишан аромат,
полъх от галещи пръсти.
И още глад
и жажда.
Криле на усмивки,
красиво и бавно извиващи се
заради онова доволство,
приседнало кротко
на ръба на погледа
и тихо нашепващо
за обич.
Устните ти,
топла възглавница под моите,
имат вкус на кафе и шоколад.
Но и на нещо друго,
още по-сладко,
особено,
неустоимо.
Вкус,
който казва „Остани!“.
Остани при мен.
.
