Вътре

0 Posted by - 07/07/2017 - Друга поезия, Любов
Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море,
от което се опитах да те взема.
Ръцете ми
са в търсеща окръжност.
Накрая сключват се
единствено около мен.
А хората
са само отражения
в тъгата на едно небе.
И стана хладно.
Близо до студено.
И пусто е.
Безкрайна степ.
Насреща ми единствен вятър.
Леден.
И няма никой.
Никой,
който да го спре.

 

16.11.2016

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...