Там

0 Posted by - 06/07/2017 - Друга поезия, Любов
Аромат, пренасящ ме вкъщи.
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули –
солени и мокри.
Зеници поглъщащи, ласкави.
Замиращ глас:
„Ало, там ли си?
Чакам те…“
Но някои от тях остават
глухи.
И няма как да получа.
Няма да видя,
да усетя,
да чуя
колкото и да са жадувани.
Някои прегръдки, погледи, срещи…
са само в душата.
В сърцето.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...