В търсене на вечност

0 Posted by - 28/03/2017 - Друга поезия, Любов
Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи или кротки. Чувам
как разказва се – за дълбокото и тъмното.
И как самотно е на дъното.
Как търси вечност на брега в една прегръдка
с една скала, намерило си свое ‘вкъщи’.
И как
тя никога не му отвръща.
Една скала морето заобича.
Един до друг, а невъзможни от различия.
Отдава му се цяла, до прашинка.
Да стане пясък, в дълбините му да стигне.
Така не ще изчезне!
На дъното ще легне,
в прегръдките му вечно ще остане.
А то за нея с вълните си да ми разкаже.

 

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...