В търсене на вечност

0 Posted by - 28/03/2017 - Друга поезия, Любов
Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки.
Чувам
как се разказва –
за дълбокото
и тъмното.
И как самотно е
на дъното.
Как търси вечност на брега
в една прегръдка
със една скала,
намерило си свое ‘вкъщи’.
И как тя никога
не му отвръща.
***
Една скала
морето заобича.
Един до друг,
а невъзможни
от различия.
Отдава му се цяла,
до прашинка.
Да стане пясък,
в дълбините му да стигне.
Така не ще изчезне!
На дъното ще легне,
в прегръдките му вечно ще остане.
А то
за нея
с вълните си да ми разкаже.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...