Вот за себе си

0 Posted by - 27/03/2017 - Любов, Любовна поезия
Ти знаеш. Спомените са кама.
Топлината им порязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването, зная, има край.
Надежда съм и винаги цъфтя.
И знаят раните, че идва май –
по крилата вече не кървя.
Бях сигурна, че си живот.
И влюбваш със докосване.
Болиш. Лекуваш. Даваш вот
за себе си. Без думи. Обич е.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...