Пълна

1 Posted by - 04/02/2017 - Някакви мисли по никое време
 Понякога ми се иска да приемам нещата хладно и … незаинтересовано, да не кажа безчувствено. Да се плъзгат по мен и да се оттичат някъде в безвремието. Без да оставят и капка. Да бъда непромокаема. Да не ме докосват, да не оставят следа, да не проникват в сърцевината ми. За да я запазя. От очаквания и надежда. Онези, несбъднатите. Разрушителните. Търся рецепта за избавяне. И някакво самосъхранение.
 След това се отказвам. От мумифициране. Твърдата и непробиваема обвивка остава винаги празна. С течение на времето вътрешността залинява, изсъхва и постепенно изчезва. Природен факт. Способни сме на самодостатъчност, но не сме направени за нея. Защото, парадоксално, човешкото същество е наистина пълно, когато позволява на другите да вземат от него. Понякога разрушително, но никога напразно. Неизчерпаемото се открива сред руините. Тези контрасти ни правят пълнокръвни. А аз, както вече съм казала и преди, избирам да живея пълнокръвно.
 Затова очаквам и се надявам.
 И съм Пълна.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.