Да преплуваш живота

0 Posted by - 24/10/2016 - Друга поезия
Къде ли е закотвена надеждата
и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите
в покров превърнати са от забравата.
Пробойните разяждат корпуса,
без обич няма как да се запълнят.
Грях твой и чужд са. Само прошката
и вярата предпазват от потъване.
Животът все е бясно мятане
в морето от изпитвана вина.
Добре да плуваш, пак ти трябва някой –
спасителната лодка до брега.
Посоката е все една и съща,
но миналото не е лек баласт.
За да се върнеш при сърцето, вкъщи,
хвърли зад борда тъмната му власт.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...