Хиацинтово

0 Posted by - 21/10/2016 - Друга поезия, Любов
Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е.
Взел ми душата и няколко стръка оставил ми.
Денем се губя. Празното е страшно дълбоко.
Само стъблата държат ме. И ме носят нагоре, високо.
Цъфтят ми отвътре с онази красота, дето само боли.
Нощем откривам се в тях. И сърцето през очите вали.
*Зюмбюлът е считано за цветето на любовта, щастието, верността и скръбта. „Зюмбюл“ е турското название на цветето Хиацинт, което на гръцки означава „дъждовно цвете“, но го наричали и цветето на тъгата. Древногръцка легенда свързва произхода му с една затрогваща легенда.

 

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.