В зениците на моя бряг

2 Posted by - 11/10/2016 - Любов, Любовна поезия
Очите ми са впити в хоризонта.
Отдавна пренебрегнали умората,
зениците се сливат в продължение
на линията, разделяща резонно
на брегове противоположни хората.
Морето ми държи те надалеч –
отвъд, тъй близо до небето.
Една след друга вълните те прегръщат.
При мен се връщат, тежки от копнеж,
че някога, надмогнал битието,
прекрачил прага, в своята същност
ще се озовеш, подобно на завръщане,
в зениците на моя бряг.
Следите ми от пясък крият сняг
от времето, в надежда да те срещна,
откак съм тръгнала към теб на път.
А линията, толкова далечна…
Не може да е вечно недостъпна.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...