Тогава казвам „обичам те“

0 Posted by - 15/09/2016 - Любов, Някакви мисли по никое време
Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието да бъдеш обичан на свой ред изчезва, но и то става маловажно. Остава важно единствено чувството. Превзело всяка молекула от тялото ти, настанило се трайно на върха на сетивата ти, избистрило извора на мисълта ти. По най-естественият начин – неусетно. И осъзнаеш ли го, признаеш ли го, приемеш ли го – заживяваш чрез него. Спокойно. И огънят ти гори за двама.
Кой каза, че Любовта е пареща и необуздана?! Страстта може би. А тя е следствие.
Любовта е хладна увереност. В себе си.
Ето, тогава казвам „обичам те“.
Ти чу ли го от мен?

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...