Най-тихото обичане

0 Posted by - 11/09/2016 - Любов, Любовна поезия
Прераждам се в очите ти на лято,
окъпана в морето им, като Венера.
Изплувам на брега ти. И ме чакаш.
Забравяме за всяко наше „вчера“.
За белезите (колко са красиви!),
дори ненужното ни вече „късно е“.
Събрали сме единствено надеждите
от песъчинките, изтекли между пръстите.
Това е мястото. Без повече въпроси.
Умира всяка мисъл върху теб,
намерила покой. Защото ти си
отдавна търсен отговор на мен.
Отказвам се от всичките химери,
Теории на вероятности. Големи взривове.
Реално в две ръце да се намирам,
заключили в прегръдка любовта,
побираща най-тихото обичане,
ми стига.
06.07.2016

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...