Не искам да търся смисъла в думите

0 Posted by - 02/09/2016 - Някакви мисли по никое време
Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти казва „недей“ и има кой да ти каже „ти можеш“;
в неочаквано подадената ръка, когато залиташ от ръба на несигурността си;
в грижливо приготвения горещ чай или силно питие, за да преглътнеш тъгата или гнева си;
в телефонно обаждане с изреченото най-обикновено „как си“, тонът на което обаче е по-важен от въпроса;
в смелостта на директния поглед, точната дефиниция на нещата и откровеното „да“ или „не“;
в една простичка усмивка, пък дори и да е изпратена от хиляди километри разстояние;
в споделянето не само на това, което имаш, но и на това, което си;
в малките и глупави неща, на които понякога не обръщаме и внимание;
в
Търсим смисъл във всяко нещо. За да определим стойността и важността, която има за нас. Така сме устроени. Отсяваме. И не на думи.
А един жест сам по себе си е Смисъл. Израз. Желание. Близост. Отношение.
И е важен.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...