Докогато те разкъса на две свободата

1 Posted by - 19/06/2016 - Друга поезия
Заваля. Отдъхна небето.
Разтвори се цяло, до вътрешност.
Натежало. Не е за всеки
да събира в себе си същности.
Потъмняваш от много надежди
в преждевременна смърт изпарени.
От умора, тъга и премеждия
стича се пот по челото.Студено е.
От сърцето, изцедено до капка,
обезсилено за верния ритъм.
От душата, свита и смачкана,
изгубила се в прекомерно обичане.
Буреносен си. Вътрешни мълнии
те взривяват и безмълвно гърмиш.
Носиш бремето, докогато
те разкъса на две свободата. И валиш.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...