Звучиш някак тъжно,
като опит за сбогом.
Погуби ми бързо
усмивката волна.
Почерняха водите
на морето, захлупи се.
И се разбиха вълните
в стената ми…
Счупи се
онова равновесие,
толкова ревностно пазено,
на изкуствено щастие…
Ти го помете с талази.
Сърцето ми твърдо
чак сега се огъна –
не навреме, а късно.
Няма как да те върна.
Остана само соленото
мокро причастие
на сълзата студена
от любов непозната.
.
