Замря за миг,
а сякаш беше вечност.
Сърцето ми пропусна своя тон.
Присви се под безмълвна тежест
и сетне запрепуска във галоп
да гони мисълта, която
смущаваше редът обикновен…
Достигна я –
не беше мисъл.
А нечий напев, непознат рефрен.
Сърдечен ритъм чужд, но ясен.
И приказен, замайващ, свеж.
Заслуша се, изпълнено с копнеж.
…
Замря за миг,
а сякаш беше вечност.
Сърцето ми пропусна своя тон.
За да поеме нова песен,
от две сърца изпята, в унисон.
.
