УНИСОН

0 Posted by - 08/01/2016 - Любов, Любовна поезия
Замря за миг,
а сякаш беше вечност.
Сърцето ми пропусна своя тон.
Присви се под безмълвна тежест
и сетне запрепуска във галоп
да гони мисълта, която
смущаваше редът обикновен…
Достигна я –
не беше мисъл.
А нечий напев, непознат рефрен.
Сърдечен ритъм чужд, но ясен.
И приказен, замайващ, свеж.
Заслуша се, изпълнено с копнеж.
Замря за миг,
а сякаш беше вечност.
Сърцето ми пропусна своя тон.
За да поеме нова песен,
от две сърца изпята, в унисон.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...