Като познавач на жените

0 Posted by - 02/10/2015 - Друга поезия
Като познавач на жените, мен малко ме позна.
Може би защото разговорите ни бяха пълни с мълчания.
А колко дълги бяха тези леки разговори.
За теб, за мен, за другите.
Но никога за нас.
И как тежаха истините кратки,
но заровени.
Потъваха без глас.
Но не от страх, от грешните представи.
За мен, за теб,
за нас от невъзможност.
Спотайваха се,
логично оправдани
от собствената ни самонадеяност.
Да, имаш право. Нямаш и съмнения
(може би).
Но нямаш нас.
А смелост имаш ли?

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...