Ситост и жажда

0 Posted by - 20/06/2015 - Друга поезия, Любов
Зная,
че съм невъзможна понякога,
даже често дори.
И ти се струва, че вятър съм,
и те разпилявам, нали? 
Че съм загубено време,
от което боли.
Неподвластна на стремето
от опити да ме държиш.
Но напивам водата ти
и огньове подклаждам,
и умът замъглявам ти –
аз съм ситост и жажда.
Невъзможна съм, зная –
Вечно в полет на някъде.
Мен може да ме омае
само душа необятна. 
 
Фото- Светлана Беляева

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...