Ситост и жажда

Зная, 

че съм невъзможна понякога, 

даже често дори. 

И ти се струва, че  вятър съм, 

и те разпилявам, нали? 

Че съм загубено време,  

от което боли.

Неподвластна на стремето 

от опити да ме държиш. 

Но напивам водата ти  

и огньове подклаждам, 

и умът замъглявам ти – 

аз съм ситост и жажда. 

Невъзможна съм, зная – 

вечно в полет на някъде. 

Мен може да  ме омае 

само душа необятна. 

Фото- Светлана Беляева