Ситост и жажда

0 Posted by - 20/06/2015 - Друга поезия, Любов
Зная, 
че съм невъзможна понякога, 
даже често дори. 
И ти се струва, че  вятър съм, 
и те разпилявам, нали? 
Че съм загубено време,  
от което боли.
Неподвластна на стремето 
от опити да ме държиш. 
Но напивам водата ти  
и огньове подклаждам, 
и умът замъглявам ти – 
аз съм ситост и жажда. 
Невъзможна съм, зная – 
вечно в полет на някъде. 
Мен може да  ме омае 
само душа необятна. 
 
Фото- Светлана Беляева

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.